Отшелници: Дядо Румен и семейството му живеят без ток и телефон в най-затънтеното село на България
Село Шипка няма да го откриете на картата. На пръсти се броят хората, които знаят по какъв начин се стига до селото в Родопите. Дотам пътища няма, ток няма, канализация няма, а дивите животни са със стотици повече от хората. Село Шипка обаче е домът на Румен, който в никакъв случай през живота си не е имал ток, телефон, течаща вода, доктор, написа Нова телевизия.
Румен живее с жена си Надежда и сина си Росен. Най-близкото обитаемо място е на най-малко 7 часа път и то по рискова скална пътека.
Румен и жена му имат контакт с други хора единствено 2-3 пъти годишно и то през топлите месеци. А синът им знае по какъв начин да се бие с мечките, които идват нощем на посетители и по какъв начин да пази родителите си и овцете от вълците…
Румен не знае по кое време селото е заличено от картата на България. Няма и адресна регистрация. Адресна регистрация тримата имат в село Планинско, което се намира на 4-5 километра и до него пътят може да се измине само с магарета. Те обаче не живеят там. " Живеем тук от 73-та година, тук сме си изкарали съвсем целия живот ", споделя Румен, който преди години е изкарвал хляба си с развъждането на тютюн - занаят, от дълго време починал в селото.
В селото, в което в никакъв случай не е имало ток, тримата са сами от 1977-а година. Готвят си на газ, която носят на тил. Пътят е 15 километра.
През лятото идват единствено туристи, само че за два-три часа. " Хубаво е тук, само че да си през лятото. През зимата тука да не си ", признава още Румен. " Ако има болен, доста неприятно. Ако починеш, няма кой да разбере. Може месец-два да не се разбере. Снегът през зимата стига до два метра ", споделя още за живота си отшелникът.
Румен, брачната половинка и синът му ядат животните, които отглеждат, пият вода от изворите в региона, в случай че не са пресъхнали, както става през лятото. Къпят се рядко, вероятно с дъжда. Но битката с специалисти, кметове и обществени се оказва още по-жестока, в сравнение с тази за оцеляване, споделя още той.
Румен живее с жена си Надежда и сина си Росен. Най-близкото обитаемо място е на най-малко 7 часа път и то по рискова скална пътека.
Румен и жена му имат контакт с други хора единствено 2-3 пъти годишно и то през топлите месеци. А синът им знае по какъв начин да се бие с мечките, които идват нощем на посетители и по какъв начин да пази родителите си и овцете от вълците…
Румен не знае по кое време селото е заличено от картата на България. Няма и адресна регистрация. Адресна регистрация тримата имат в село Планинско, което се намира на 4-5 километра и до него пътят може да се измине само с магарета. Те обаче не живеят там. " Живеем тук от 73-та година, тук сме си изкарали съвсем целия живот ", споделя Румен, който преди години е изкарвал хляба си с развъждането на тютюн - занаят, от дълго време починал в селото.
В селото, в което в никакъв случай не е имало ток, тримата са сами от 1977-а година. Готвят си на газ, която носят на тил. Пътят е 15 километра.
През лятото идват единствено туристи, само че за два-три часа. " Хубаво е тук, само че да си през лятото. През зимата тука да не си ", признава още Румен. " Ако има болен, доста неприятно. Ако починеш, няма кой да разбере. Може месец-два да не се разбере. Снегът през зимата стига до два метра ", споделя още за живота си отшелникът.
Румен, брачната половинка и синът му ядат животните, които отглеждат, пият вода от изворите в региона, в случай че не са пресъхнали, както става през лятото. Къпят се рядко, вероятно с дъжда. Но битката с специалисти, кметове и обществени се оказва още по-жестока, в сравнение с тази за оцеляване, споделя още той.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ